Добре дошли в Угер. Свят,в който може да изживеете невероятни приключения
 
ИндексВъпроси/ОтговориТърсенеРегистрирайте сеВход

Share | 
 

 Дъждовни дни

Предишната тема Следващата тема Go down 
Иди на страница : 1, 2, 3, 4  Next
АвторСъобщение
Гост
Гост



ПисанеЗаглавие: Дъждовни дни   Сря Сеп 24, 2008 2:53 pm

Денят беше хладен и мрачен. Дъждът се сипеше от една седмица насам и като че ли нямаше намериние да спре. Всички черни пътища бяха кални, а реките придошли. В някои части на кралството имаха наводнени домове и дворове, но нищо повече. В началото на есента това беше нормално.
- Поне изгасиха онези пожари. - каза мрачно един конник.
Качулката беше спусната така че, човекът да може да вижда, но никой да не вижда него.
- Трангал се е озлобил в последно време. - каза някакъв русоляв мъж, който яздеше редом с другия конник.
- Ще види какво значи злоба, когато се изправи лице в лице с мен.
Тонът, с който бяха казани тези думи накара русият да потръпне неволно. Той не отвърна нищо и потъна в мисли. Ескортът изоставаше. Проклетата принцеса беше прекалено твърдоглава, за да послуша някого. Още по-малко що се отнасяше до баща й.
- Кога мислиш, че ще стигнем?
- Съвсем скоро.
Двамата продължиха в мълчание. Никой нямаше какво да каже на другия и тишината беше някак тягостна. Околната обстановка също доста допринасяше за този факт. Изведнъж пред очите на двамата се показа дървената стена на селото. Явно беше от по-големите. Доста от селата в кралството имаха такава стена, а градовете каменна.
- Спрете! Кои сте вие? - запита часовоят щом двамата конници пристигнаха до портите.
- Идваме да донесем известие на краля, че дъщеря му пътува насам.
Войниците се спогледаха и започнаха да си шепнат нещо.
- Кажи паролата!
- Сто прилепови очи! От къде да знам, идвам сега, пък и до колкото си спомням, сме забранили всякакъв вид пароли!
Войниците кимнаха одобрително.
- Влезте, но оставете оръжията си пред портата.
Двамата не казаха нищо. Войниците отвориха дървените врати и русолявият и закачуленият влязоха. Оставиха мечовете си в ръцете и се насочиха към ханът, там беше стаята на царя. Когато приближиха масивната постройка двамата се спогледаха и си направиха едва забележим знак. Скочиха от конете си и русият ги остави в ръцете на едно конярче. По пътя закачуленият не пророни нито дума. Изведнъж, без да иска, се блъсна в някакви глинени гърнета.
- Гледай къде си слагаш грънците, глупако! - извика той на занаятчията, който тъкмо излизаше от работилницата си.
- Не са виновни те, а самият вие. - каза спокойно той.
Онзи с качулката на главата се приближи ужасно бързо към занаятчията и го хвана за яката :
- Виж, леке такова, не искам да чуя нито гък повече иначе ...
- Иначе какво?
Изведнъж се появиха стражите на краля. Бяха чули врявата и бяха отишли да видят какво става.
- Ще ви се случи случка. - изъби се онзи с качулката.
- Ей, приятелче, я ела за малко! - извика единият войник и посегна. Тогава русият извади оръжието и скочи да защитава закачуления.
- Аз ще се справя, Николас. - кратък смях се чу изпод качулката.
Тогава с един замах, бърз и елегантен, грубият плащ падна. Войниците се ококориха и побързаха да коленичат.
- Принцесо!
Тя не отвърна нищо, а се запъти към стаята на баща си оставяйки всички след себе си искрено изненадани. Рамада, без да се бави се озова на втория етаж, където беше оставен баща й да си почива. Когато пристигна обаче вида разплаканите лица на всички прислужници. Без да се замисля много тя ритна вратата и се озова в стаята. На смъртното си ложе царят издъхваше. Нещо я стисна за гърлото. Принцесата извика отчаяно и се насочи към баща си.
- Татко, прости ми, не можах да дойда по-бързо. - започна да нарежда тя, но спря виждайки, че царят иска да й каже нещо.
- Трангал ... - той се задави. - Не ... - отново пристъп. - Не му давай да успее. Рамада ...
И това бяха последните думи на царят. Рамада се почувства като премазана. Взе ръката му в своята, но знаеше, че него вече го няма. Още един човек беше загубила. Най-скъпият й. Днес беше черен ден.

След няколко часа принцесата стоеше сама на дувара на ханът. На всякъде се суетяха по случай царското погребение. Рамада нямаше желание да учавства. От онзи негов последен миг тя беше загубила интерес към всичко. От три дни не беше спала, за да стигне не време, а сега той беше умрял. Просто така. В ръцете й, нейното име на уста. Принцесата стисна очи, за да не заплаче. Мразеше да плаче. Баща й беше казал никога да не плаче пред хора, защото това ще я направи уязвима. Изведнъж чу зад себе си стъпки. Сигурно някой досаден слуга. Идваха така от три часа, от както тя беше седнала тук без да приказва на никого. Дори Николас се беше опитал да я накара да тръгне с него, но тя отказа.
- Не искам да виждам никого. - гласът й беше ледено-студен.
Грънчарят видгна рамене ...
Върнете се в началото Go down
DARTHVERENI
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 172
Местожителство : Между светлината и мрака, но по-близо до светлината
Registration date : 17.09.2008

Character sheet
Име: Сорой ( сега Лост)
Раса: Човек
Възраст: 30г.

ПисанеЗаглавие: Re: Дъждовни дни   Сря Сеп 24, 2008 7:44 pm

16 МЕсеца по-рано:
Сорой и Трангал стояха на скалата
- Готово ли е всичко? - попита Сорой.
- Да - отвърна елфа.
- Много добре. Съвсем скоро и този град ще бъде в ръцете ни.
- В мойте ръце!
Човекът се извърна и леко приклекна, точно навреме, за да избегне черната магия на брат си. - Какво по дяволите правиш?
- Ти си прекалено мекушав - отговори Трангал. Не си достоен за върховната власт.
Сорой извади меча и блокира боздугана на елфа.
- Колкото повече мачкаме и унижаваме, толкова повече ще се бунтуват - рече той.
- Грешиш. Трябва да треперят още повече. Но ти няма да доживееш да се увериш, че съм прав.
Дуелът беше кратък, но ожесточен. Сорой се подхлъзна и падна в реката. Докато падаше завареният му брат го удари с магия Бурното течение повлече "трупа".
Трангал постоя малко и си тръгна....

... Две деца си играеха на брега, когато видяха нещо. Тяло.
- Татко, ела бързо - извика едното.
Баща им приближи и обърна трупа, който простена. Беше млад мъж с черна коса.
- Бързо! Извикайте някого да го пренесем.
Чернокосият отвори очи. Лежеше в легло, а до него имаше няколко души.
- Къде съм?-попита той.
- На сигурно място - отвърна една жена. - Помниш ли какво е станало?
Мъжът поклати отрицателно глава.
- Нищо - на лицето му се изписаха учудване и уплаха. - Името ми. Не помня името си. Всъщност не си спомням нищо...
Няколко дни по-късно чернокосият стоеше на двора
- Спомни ли си нещо? - бащата на открилите го деца приближи.
- Не. Но виж, какво направих преди малко. - показа му една стомна.
- Хубава е. Предишният грънчар почина преди месец. Ако искаш можеш да го заместиш. Само, че трябва да ти измислим име. Какво ще кажеш за Лост
- Изгубен. Какво пък, все е нещо. Ще остана.
*****

От тогава измина близо година и половина. Лост излезе на двора.
- Не искам да виждам никого - се чу ледения глас на принцесата.
Младият грънчар сви рамене:
- Както искате. Казват, че само слабите изразяват емоциите си публично. Не съм убеден, че е така.
Подмина Рамада и застана с гръб към нея. С ръце зад гърба и леко разкрачен се загледа в далечината.
- Сигурно е тежко? - проговори той след малко без да се обръща. - Да умре близък в ръцете ти. Или да се интересуват предимно от положението ти, а не от истинския човек.

_________________
И миналото и бъдещето са важни, но по - важно е настоящето.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://adventurworld.niceboard.net
Гост
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Дъждовни дни   Сря Сеп 24, 2008 8:22 pm

Тя го изгледа. Какво пък разбираше той?! Цели 19 години се беше борила срещу порядките и нравите на хората в двореца, които в нея виждаха само принцесата. Цели 19 години се опитваше да запълни празнината, която майка й беше оставила и ето че сега, когато почти бе успяла да изтласка болката в спомените си, баща йя напускаше. Просто така. Заради амбициите на някой си. Тя стисна юмруци. Щеше да изпълни предсмъртното желание на царя, каквото и да й костваше.
Дори живота.
Тежко беше, разбира се. Но тя трябваше да се справи както всеки друг път досега. Просто да погребе чувствата си надълбоко и да се заеме със задълженията си на принцеса.
- Свиква се. - отвърна тя мрачно. - Когато прекалено много хора умрат около теб започваш да свикваш и след време ставаш безчувствен спрямо болката.
Той не се обърна, за да й отговори. Рамада докосна с пръсти челото си. Вече беше изгубила майка си, единият от чичовците си, както и двама братовчеди. Сега и баща си.
- Всъщност мисля, че е време да си тръгваш. - отново ледената нотка в гласа й. - Искам да остана сама.
Не искаше да остава сама, а най-малко имаше нужда от това. Сега трябваше да има човек, който да я утеши, но като принцеса не можеше да си позволи този лукс. Времената и нравите бяха такива. Рамада се взря в далечината представяйки си как собственоръчно убива Трангал ...
Върнете се в началото Go down
DARTHVERENI
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 172
Местожителство : Между светлината и мрака, но по-близо до светлината
Registration date : 17.09.2008

Character sheet
Име: Сорой ( сега Лост)
Раса: Човек
Възраст: 30г.

ПисанеЗаглавие: Re: Дъждовни дни   Сря Сеп 24, 2008 9:28 pm

Той продължи мълчаливо да гледа. Можеше да усети нетърпението на принцесата, но не му пукаше.
- Надявам се, че чакаш някого - рече след малко.
Рамада се извърна в неговата посока, от която се виждаше пушилка. Такава, каквато се предизвиква от бързо приближаващи се конници.

_________________
И миналото и бъдещето са важни, но по - важно е настоящето.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://adventurworld.niceboard.net
Гост
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Дъждовни дни   Сря Сеп 24, 2008 9:41 pm

Сигурно беше ескорта и каретата, която изостана.
- Никого не чакам. - тя се изправи, за да вижда по-добре.
Пушилката се увеличи и след известно време се забелязаха няколко черни точки - конници.
- Принзесо, да тръгваме. Ескорта на баща ви, дано боговете приютят светлата му душа, тръгна преди минути през задната врата.
Конниците не изглеждаха дружелюбно настроени и приближаваха прекалено бързо. Изведнъж се чуха викове и стражите се разтичаха насам-натам.
- Вървете към столицата , аз ще ви настигна! - извика Рамада и скочи от мястото си.
- Но, ... - прислужникът не можа да довърши.
- Казах да тръгваш.
Гневният поглед на принцесата се стовари върху гокият човек. Поглед изпълнен с твърдост, решителност и хлад. Той се поклони почтително и избяга към задната врата. Рамада извади сабята от ножницата си и се насочи към предната порта. Нямаше намерение да допусне някой да оскверни трупа на баща й.

"Добре че, поне съм с пътното облекло."
Принцесата вървеше така уверено, сякаш отива на някой бал или прием.
- Ще дойдеш ли? - обърна се тя внезапно към грънчарят.
Имаха нужда от колкото се може повече мъже за защита. Надяваше се този занаятчия да може да върти меча прилично...
Върнете се в началото Go down
DARTHVERENI
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 172
Местожителство : Между светлината и мрака, но по-близо до светлината
Registration date : 17.09.2008

Character sheet
Име: Сорой ( сега Лост)
Раса: Човек
Възраст: 30г.

ПисанеЗаглавие: Re: Дъждовни дни   Сря Сеп 24, 2008 10:41 pm

Грънчарят последва принцесата. Нападателите нахлуха в селото. Повечето се спешиха, но някои останаха на седлата. Един елф, подкара коня си към занаятчията.
Тялото на Лост се задвижи само, сякаш тласкано от чужда воля. Дясната му длан удари китката на елфа, в която имаше дълъг прав меч, а лявата се стовари в бъбреците му. От сблъсъка конят се препъна и падна. Хрущене на счупени кости ясно казваше, каква е съдбата на елфа. Уловилият меча грънчар зяпна. Но сега нямаше време за чудене. Пред него бяха други двама. Човеци, единият държеше зареден къс арбалет в лявата ръка и копие в дясната, а другият - голяма двуостра секира. Лост улови стрелата и скочи. Едно предно салто с извъртане във въздуха но 180 градуса и се отзова зад двамата. Този с копието беше убит още щом краката му докоснаха земята. Другият живя малко повече. Успя да се обърне...

_________________
И миналото и бъдещето са важни, но по - важно е настоящето.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://adventurworld.niceboard.net
Гост
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Дъждовни дни   Чет Сеп 25, 2008 5:27 pm

Рамада стоеше мирно. Беше без наметало и качулка, и макар че беше с плетена розница, си личеше, че е жена. Няколко ехидно ухилени орка се насочиха към нея. Тя притвори презрително очи. Не обичаше тази сган.
- Ела, красиво момиченце. - изгрухтя единият.
Другите двама се засмяха доволно.
- Ела ти, грознико. - отвърна мрачно тя.
Оркът не се бави и се насочи към нея. Замахна, но принцесата се снижи и замахна посичайки грозилището в краката. То изрева и се срина на земята. Без да се бави, Рамада скочи от горе му, забивайки сабята си в сърцето му. С изненадваща бързина я издърпа, след това се насочи към втория си "обожател". Той замахна също като първият, но с тази разлика, че вече знаеше, че може да го посекат в краката. Всъщност Рамада нямаше такова намерение. Тя блокира удара, извъртя се бързо, забивайки острието на оръжитео си в гърлото на третия орк, който наблюдаваше битката от страни. Той се строполи мъртъв на земята, като кръвта му се разплиска в калта. Последният оцелял нападател на принцесата изгрухтя предупредително и скочи към нея. Тя парира отново, наведе се под лявата му ръка, след това го удари с дръжката на меча си в мускула над лакътя. Оркът консувулно отпусна пръстите си и меча му падна. Без да се бави, Рамада се извъртя бързо и главата на животното падна на земята.
- Вонящи гадини. - каза тя презрително, когато подмина трите трупа.
Принцесата се огледа, но не остана доволна от видяното. Навсякъде имаше биещи се групи, доста от нейните хора бяха паднали, но нападателите като че ли бяха намалели. Значе все пак имаха шанс. Инстинктивно тя потърси с поглед грънчаря - видя го сред три трупа. Рамада се усмихна на ум, човекът имаше потенциал. Може би щеше да го привлече във войската си. Без да бърза тя се насочи към него.
По пътя си успя да помогне на един войник, който беше притиснат от един елф и един човек. С няколко бързи замаха на меча й, елфът остана без ръце. След това един конник се сбогува с живота нанизвайки се на острието й.
Върнете се в началото Go down
DARTHVERENI
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 172
Местожителство : Между светлината и мрака, но по-близо до светлината
Registration date : 17.09.2008

Character sheet
Име: Сорой ( сега Лост)
Раса: Човек
Възраст: 30г.

ПисанеЗаглавие: Re: Дъждовни дни   Чет Сеп 25, 2008 8:14 pm

Грънчарят скочи и изпъна крака. Ритникът попадна в главата на един орк. Зеленокожият политна назад и остана да лежи. От удара врата му беше пречупен. Занаятчията заби меча в земята и взе намиращия се до него лък. Първата стрела се заби в гърлото на един човек, а втората се заби и в двете ръце на друг, който тъкмо се канеше да убие поваления войник. Оставаха още 2 стрели. Лост ги сложи едновременнно на тетивата. Едната се заби в оградата, а другата попадна в окото на един от нападателите. Грънчарят измъкна меча държейки го с обратен захват и се завъртя. Острието се заби в стомаха на затичалия се към него минотавър. Занаятчията измъкна меча и веднага след това посече друг нападател. Взе и неговият меч. Преднего се изправи елф на средна възраст, с посребрена люспеста ризница и също държащ 2 меча.
Водачът на нападателите беше изключителен фехтовач с голям боен опит. Сега обаче бързо осъзна, че се е изправил срещу многократно превъзхождащ го противник. Елфът се принуди да прибегне до вишите техники на фехтовката, но напразно. Десният меч отсече ръката на елфа, а левия го прониза в рамото. Грънчарят изпъна ръце и мечовете се кръстосаха в ножица. Ножицата се затвори и главата на злодея се изтъркули, а миг по късно и тялото го последва. Занаятчията се огледа за нов противник...

_________________
И миналото и бъдещето са важни, но по - важно е настоящето.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://adventurworld.niceboard.net
Гост
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Дъждовни дни   Чет Сеп 25, 2008 10:35 pm

Рамаза изплю малко кръв, която се беше събрала в устата й. Проклетия минтавър се беше оказал доста силно добиче. Принцесата отново вдигна меча си, нямаше намерение да се предава. Звярът замахна с огромната си брадва, но Рамада отскочи назад и острието не успя да я закачи. Тя изсумта гневно. Нямаше време да се разправя с това животно. Вдигна едната си ръка и каза :
- Инферно.
От дланта й излетя огромна огнена топка, която се заби в търбуха на минотавъра. Той изквича и падна на земята в агония. Без дори да го погледне Рамада продължи пътя си към грънчаря.
Та тя дори не знаеше името му! Каква ирония на съдбата.
Наблизо един войник и един елф водеха битка. Елфът удари войника и го просна на земята. Помислил, че е приключил с противника си, елфът извади бързо една стрела към колчана си и я пусна.
Изведнъж нещо се заби в дясното рамо на Рамада. Болката беше непоносима и едва не я събори на земята. Въпреки това тя остана на мястото си в недоумение как се е случило това.
След секунди елфът лежеше посечен на земята от падналия войник, който бил само ранен в крака.
Принцесата не можеше да продължи. Ледените пръсти на страха я обвиха и тя падна на колене. Около нея битката беше в разгара си, но тя не можеше да се включи. Рамада затвори очи и реши, че ще може да извади стрелата, но уви, една я беше докоснала и извика от ужас. Болеше я много. Явно проклетия елф беше намазал върха на стрелата с отрова. Принцесата се намръщи още повече. Устните й побеляха от гняв. Не можеше да свърши просто така! Имаше обещание да изпълнява. Без да се бави, тя се насочи към близката къща. Трябваше да преживее битката, а после може би щяха да неутрализират отровата. Макар, че вървеше едва-едва, тя имаше чувството, че съвсем скоро ще е на сигурно място.
Излъга се. Изведънж пред нея застана някакъв орк. Рамада нямаше сили за още една битка. Тя видгна меча си в отчаян опит да парира, но чудовището го отхвърли настрани. Болката в рамото я прониза отново и принцесата стисна очи. Беше свършено. Освен ако не се случеше някое чудо.
Върнете се в началото Go down
DARTHVERENI
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 172
Местожителство : Между светлината и мрака, но по-близо до светлината
Registration date : 17.09.2008

Character sheet
Име: Сорой ( сега Лост)
Раса: Човек
Възраст: 30г.

ПисанеЗаглавие: Re: Дъждовни дни   Чет Сеп 25, 2008 11:49 pm

Лост посече още един елф и хвърли поглед наоколо. Пред него един орк се канеше да довърщи някого. Младежът хвърли единия меч и острието се заби в гърба на зеленокожия излизайки през сърцето му. Грънчарят прехвърли другия меч в дясната си ръка и помогна на двама войниници да се справят с минотавър.
- Вие двамата помогнете на принцесата да влезе вътре - нареди той и посочи близката къща. Войниците се завтекоха към Рамада, а занаятчията спря един офицер. Всъщност беше единствения такъв.
- Рояк - нареди грънчарят. - Веднага!
Роякът беше тактика при която 4-5 души нападат най-близкият противник и се стараят максимално бързо да го довършат, а веднага след това се прехвърлят на следващия
" Да му се невиди" - помисли си занаятчията. - " Откъде знам тези неща? И къде съм се научил да заповядвам така " ?
Офицерът явно беше решил да го послуша, защото даде нареждането. Защитниците постепенно, но сигурно взеха превес...

_________________
И миналото и бъдещето са важни, но по - важно е настоящето.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://adventurworld.niceboard.net
Гост
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Дъждовни дни   Пет Сеп 26, 2008 6:45 pm

Рамада се събуди. Около нея нямаше никой. Съзнанието й сякаш беше опразнено. Тя се опита да се надигне и успя да седне на леглото. Светът се завъртя пред очите й, но тя остана така. Рамото я болеше ужасно и тя нямаше представа защо. До ушите й долетяха далечни викове.
Тогава си спомни.
Принцесата посегна към меча си, за да излезе и помогне на подчинените си, но усети болката в ръката си.

"По дяволите, проклетата ръка!"
Тя посегна с лявата и хвана здраво оръжието си. Нямаше намерение да остави войниците отвън да се бият сами. Рамада се изправи много бавно и се насочи към вратата. Все още чуваше гласове отвън, тракане на щитове и мечове. С един замах, тя отвори вратата и се вгледа в картината пред себе си. Вместо биещи се мъже видя войници, които пренасят ранените си другари, други, които разчистват полето на битката, трети поправяха щетите, а четвърти изхвърляха телата на противниците. Явно защитниците бяха одържали позицията си. Принцесата свали меча си и се усмихна. Изведнъж покрай нея премина един мъж, който носеше дасетки мечове.
- Редник, докладвай! - извика след него тя.
Войникът се вцепени и се обърна боязливо. Пред него стоеше Рамада и очакваше да й каже какво се беше случило. Той потрепери под властния й поглед и каза колебливо :
- Имаме 13 ранени и 5 мъртви. Нападателите се оттеглиха половин час, след като ви донесохме тук.
- Колко време съм спала?
- Около 1 час и по-скоро бяхте в безсъзнание, Ваше Величество.
Рамада изръмжа недоволно и се насочи към една група ранени войници. Беше повече от бясна, че проклетия елф я беше улучил с проклетата си стрела в проклетото рамо. Макар че все още я болеше доста, принцесата чувстваше, че отровата е изчезнала, явно е била с краткотрайно действие.
- Как са нещата тук? - попита тя един офицер, който стоеше с гръб към нея.
- Ще се оправят, Ваше Величество. - кимна той.
- Добре.
Тя се намръщи още повече като градоносен облак. Мисълта за Трангал я караше да изпада в ярост. Изведнъж се сети нещо и се обърна към офицера отново :
- Какво стана с онзи грънчар?
- Той, принцесо, водеше защитата след като ви раниха.
Това вече преля чашата. Първата й битка рамо до рамо със своите и беше позволила да я ранят и да изпадне в безсъзнание. Нещо повече, някакъв грънчар беше изпълнил нейните задължения. При това прекалено добре. Рамада изрита един шлем на земята и се насочи към външната порта. Понякога беше доста безрасъдна и правеше глупости. В такова състояние беше и сега. Тя стигна до няколкото часови, които наблюдаваха за повторно нападение.
- Дай ми кон. - каза тя ледено на един войник.
Той се опита да й противоречи, но един смразяващ поглед го накара да изтича бързо и да доведе един боен кон.
- Къ ... к ... къде отива, Ваше Величество? - осмели се да попита той.
- На разузнавателна мисия. - озъби се тя.
Без да се бави се качи на коня, макар и с една ръка. Хвана юздите и перна животното в хълбоците. То изцвили и препусна бясно през разбитата предна порта, която няколко доброволци се опитваха да поправят.
Върнете се в началото Go down
DARTHVERENI
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 172
Местожителство : Между светлината и мрака, но по-близо до светлината
Registration date : 17.09.2008

Character sheet
Име: Сорой ( сега Лост)
Раса: Човек
Възраст: 30г.

ПисанеЗаглавие: Re: Дъждовни дни   Пет Сеп 26, 2008 9:33 pm

Грънчарят се беше облегнал на стената на работилницата си, наблюдаваше и мислеше. До днес единственото, което знаеше за себе си беше, че разбира от грънчарство. Сега се оказа, че може и да се бие. Видя Рамада да се качва на един кон и да препусва нанякъде и се прибра в работилницата. Там свали блузата, якето и ботите и оставяйки само по панталони и потник се опна на леглото и затвори очи. Постепенно сънят го надви..

- Този път беше доста по-добре - каза възрастният елф. Но ти трябва повече практика.
Момчето, в което занаятчията позна себе си беше на не повече от 12години.
- Значи ще го направим пак - отвърна то и вдигна меча си.

Грънчарят отвори очи.
- Знам елфически - измърмори той на същия език.

_________________
И миналото и бъдещето са важни, но по - важно е настоящето.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://adventurworld.niceboard.net
Гост
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Дъждовни дни   Пет Сеп 26, 2008 10:41 pm

Тя седеше сама. Отново сама. Не й пукаше дори да я бяха убили. Конят пасеше свободен на поляната, а Рамада стоеше замислена на едно дърво. Като малка, когато още не беше толкова натоварена, обожаваше да се катери по дърветата в кралската градина.

- Ще си ужулиш коленете, момиче! - беше й казвал баща й.
- Няма. - се усмихваше предизвикателно тя.
- Така не се държи една принцеса, слънчо! - обичаше да я нарича така на галено.
- Хвани ме, тате!
Беше последвал звънък смях и скок на момичето от клона - естествено право в ръцете на грижовния си баща.
- Хвана ме! - засмя се то.
- Разбира се, слънчо, разбира се, че ще те хвана. И всеки път, когато падаш, пак ще те хвана.
- Значи няма да умреш, татко! - в очите на момичето се четеше надежда.
- Не, мила, винаги ще съм с теб.


Една сълза се търкулна по лицето на Рамада. После още една. Последва порой от сълзи. Никога преди не си беше позволявала да плаче, така й беше казал той. Но сега, просто не можеше да се сдържи. Прекалено много болка й се беше насъбрало. Как й се искаше отново да е малко момиче и да няма никакви грижи освен учението и мисълта как да избяга от урок.
- Татко, ти обеща! - изхлипа тя.
Но татко го нямаше и принцесата го знаеше. Тя се отдаде на мъката си и плака един час без да спре. Накрая успря да спре сълзите си и скочи от клона. Този път обаче нямаше кой да я хване от долу. Рамада се насочи към коня си и го яхна.

След половин час се озова отново в лагера. Без да се бави се насочи към работилницата на грънчарят. Отвори без да почука и го завари да казва на елфически :
- Знам елфически.
- Чудесно. - тя пристъпи една крачка напред. - Исках да ти изкажа благодарност за свършеното днес.
Рамада не беше свикнала да благодари на когото и да е било и сега това си беше изключителен жест. Тя огледа набързо стаята и се обърна на пети. Нямаше намерение да остава повече тук. Напомняше й прекалено на нейния провал в битката. С бърза крачка принцесата се отдалечи и се насочи към офицерът.
- Ще тръгна утре за погребението на баща си. Вие дръжте селото, ще ви пратя подкрепления. Скитническите отряди са тръгнали насам, от Ванат също изпращат подкрепление, което ще пристигне утре вечер.
- Колко ескорт ще Ви е нужен, Ваше Величество?
Рамада се замисли за секунда.
- Ще пътувам сама, така няма да привлеча внимание.
Без да дочака да й кажат нещо тя тръгна към предната порта, за да помогне на войниците с каквото може за укрепването й.
Върнете се в началото Go down
DARTHVERENI
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 172
Местожителство : Между светлината и мрака, но по-близо до светлината
Registration date : 17.09.2008

Character sheet
Име: Сорой ( сега Лост)
Раса: Човек
Възраст: 30г.

ПисанеЗаглавие: Re: Дъждовни дни   Съб Сеп 27, 2008 12:50 am

Лост се загледа в излизащата Рамада " Хубаво тяло " - помисли той. После се изправи, облече се и излезе. Вън се зае да помага с каквото може. Постепенно се стъмни.
Грънчарят приближи до принцесата. Беше дочул края на разговора й с офицера.
- Утре ще дойда и аз - каза той. - И това не е молба, а съобщение. - Двамата се загледаха един друг в очите и никой не мислеше да отстъпва, като отклони поглед. - Крайно време е да започна да търся.
- Какво? - запита Рамада. Състезанието на погледи продължаваше.
- Миналото.
Подмина я и се насочи към една сграда, която бе пригодена за оръжейна. Вътре си избра дълъг прав меч с около 80см. острие. Размаха го във въздуха. Беше идеално балансиран с удобна дръжка. Освен това си взе и двойно извит къс лък с 20-на стрели и черна плетена ризница. Той харесваше този цвят. Взе избраното, излезе от оръжейната и се запъти към работилницата си.

_________________
И миналото и бъдещето са важни, но по - важно е настоящето.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://adventurworld.niceboard.net
Гост
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Дъждовни дни   Съб Сеп 27, 2008 11:45 am

- Не, не и не.
Принцесата беше извън себе си. Какво щеше да търси с нея грънчарят? Вярно, че проявяваше необичайни качества, но едва ли щеше да намери отговорите си на погребението на баща й. И без това не можеше да е от Саврадия, иначе Рамада обезателно щеше да чуе за него. С ненужна ярост тя наметна плаща си и спусна качулката. Така беше един вид "под прикритие", докато не започне да говори или не си проличи по някакъв начин, че е жена.
Тя се насочи към един боен кон с пресни сили. Пъхна мечът, който досега ранасяше насам-натам, в ножницата, сложи един камшик, после прибра в една торба сушено месо, мях с вода и хляб. Без да чака грънчаря, тя все още не знаеше името му, се качи на коня. След секунди се появи и той.
- Между другото, аз съм Рамада. Но можеш да ми казваш Ваше Величество на галено. - в думите й личеше сарказъм примесен с ирония.
Върнете се в началото Go down
DARTHVERENI
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 172
Местожителство : Между светлината и мрака, но по-близо до светлината
Registration date : 17.09.2008

Character sheet
Име: Сорой ( сега Лост)
Раса: Човек
Възраст: 30г.

ПисанеЗаглавие: Re: Дъждовни дни   Съб Сеп 27, 2008 2:47 pm

Грънчарят възседна черния боен жребец и препуснаха.
- Рамада значи - нарущи той мълчанието след известно време.- Мен пък може да ме наричаш Лост. За сега.
Принцесата го изгледа
- А, да. Изгубих си памметта преди време. До вчера знаех само, че разбирам от грънчарство. Не и, че съм някога съм хващал оръжие.
Що се отнася до величеството ще трябва да го забравиш и да се задоволиш с принцесо. Засега.
Двамата продължиха да препускат в мълчание.

_________________
И миналото и бъдещето са важни, но по - важно е настоящето.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://adventurworld.niceboard.net
Гост
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Дъждовни дни   Съб Сеп 27, 2008 5:42 pm

Рамада се беше замислила. Какво щеше да прави от сега нататък? Отговорът беше ясен, щеше да се бори срещу Трангал, но как? Лесно на думи, трудно за изпълнение. Тя сведе поглед към рамото си. Все още я наболяваше, но нямаше намерение това да й пречи. Ескорта на тялото на баща й беше на няколко часа път пред тях, което значеше, че ще пристигне по-рано в Саврадия. Принцесата знаеше, че никой няма да позволи погребението да започне без нея. Или поне така се надяваше.
- Е, Лост. - тя се обърна към него. - Къде ще търсиш отговорите на въпросите за миналото си? Библиотеката в столицата едва ли ще ти помогне.
- Никой не е казал, че ще идвам в столицата.
Рамада се замисли. Може би беше решил да вървят донякъде заедно, а после да се разделят.

"Чудесно, поне няма да се налага през цялото време да съм с него."
- Разбирам.
Тя отново замълча и се вгледа в хоризонта. Казваха, че на нейната възраст животът е пред нея, но принцесата имаше чувството, че вече е видяла прекалено много. А сигурно имаше и още? Тя се усмихна леко, вече не знаеше какво друго може да я очаква. Вероятно смърт и загуба от Трангал.
Не, тя нямаше да го позволи. Изведъж в близките храсни изшумоля нещо. Рамада дръпна юздите на коня си и той изцвили тревожно. Тя се обърна питащо към Лост, който вече беше грабнал лъка си.
Върнете се в началото Go down
DARTHVERENI
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 172
Местожителство : Между светлината и мрака, но по-близо до светлината
Registration date : 17.09.2008

Character sheet
Име: Сорой ( сега Лост)
Раса: Човек
Възраст: 30г.

ПисанеЗаглавие: Re: Дъждовни дни   Съб Сеп 27, 2008 8:47 pm

Изведнъж в близките храсти нещо изшумоля. Лост светкавично грабна лъка и сложи стрела в тетивата. Принцесата също толкова бързо извади меча си. От храстите изкочиха 2-ма елфи и трима човека. Всички бяха на коне и определено бяха враждебно настроени.
Стрелата улучи единия човек в гърлото. Грънчарят се наведе, за да избегне атаката и извади меча си. За всеки имаше по един човек и по 1 елф. Лост направи лъжливо движение с меча и прониза сърцето на елфа. Няколко секунди по - късно и другия противник се прости с живота и занаятчията обърна поглед към Рамада. Тя вече се бе справила с човека и личеше, че няма да и бъде особено трудно и с елфа. Погледите на Лост и нападателя се рещнаха и по лицето на последния изведнъж се изписаха учудване и уплаха. Принцесата се възползва от моментното му разсейване и щеше да го промуши в рамото, но конат и се препъна и меча попадна в гърдите му. Елфа падна от коня , а грънчаря скочи от своя. Веднага отиде до него. Онзи опита да каже нещо, но смъртта го грабна преди да успее.
- По дяволите - изруга Лост и се изправи - Този знаеше нещо. - Метна се на седлото и продължиха.
- Промених си намерението - каза грънчарят. Ще дойда до столицата. Съгласен съм, че в библиотеката надали ще намеря нещо за миналото си, но ми стана любопитно да видя Савардия. ( бил е там 2 пъти преди войната.) А освен това, предполагам, че още един войн няма да ти е излишен?

_________________
И миналото и бъдещето са важни, но по - важно е настоящето.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://adventurworld.niceboard.net
Гост
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Дъждовни дни   Нед Сеп 28, 2008 12:06 am

В това време на почти километър от принцетаса и спътника и високо, стройно хубаво момиче яздеше коня си, когато сякаш от нищото налетя на група орки. Когато орките я видяха извадиха оръжията си и я нападнаха. Джесика пусна няколко стрели и повали два орка. След това извади меча си и препусна с коня замахвайки към този който беше най близо. Оркът падна посечен на земята. Джесика дръпна юздите на коня си и го завъртя надясно избягвайки един удар, който трябваше да е смъртоносен. От много време беше на път. И преди се беше срещала с орки, надяваше се повече да не ги срещне, но ето че сега съдбата отново си правеше шега с нея и я срещаше с тези отвратителни, противни и гнусни създания. Джесика замахна към поредния орк съсичайки го. В следващият момен един орк скочи на гърба на коня й и я събори на земята. Удъра със земята извади въздуха на Джесика. Отне и известно време да си възвърне дишането. Успя да се изправи точно преди една брадва да разцепи главата и. Изправи се и стинна меча си готова за битка....
Върнете се в началото Go down
Гост
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Дъждовни дни   Нед Сеп 28, 2008 4:52 pm

"Господи, защо ми го причиняваш?!"
Рамада въздъхна. Не й се искаше да прекара цялото пътуване до двореца в компанията на Лост. Не че имаше нещо против него, но някак се чувстваше странно знаейки, че той е поел задълженията й, когато тя не е била способна. Освен това, разбира се, трябвае да го покани в двореца, да го представи на висшето общество, да го възнагради за смелостта му и да му предложи помощ в търсенето на информация за него самият. Не й пречеше да го стори, дори на драго сърце, обаче принцесата си беше принцеса - прекалено горда.
Продължиха да яздят мълчаливо. Внезапно Рамада получи някакв проблясък на любопитство и запита на елфски Лост :
- Значи наистина си нямаше и на представа, че знаеш този език?
Той я разбра отлично и каза кратко :
- Да.
- Бил ли си някога в Батиара? - полюбопитства тя.
Естествено отговорът на въпроса беше логичен - дори и да беше ходил не помнеше. Той са засмя и вдигна рамене в знак, че не знае.
- Онзи елф, на пътя ... Той май те разпозна? - понякога Рамада умееше да е доста досадна.
Изведнъж в далечината се чу шум като от битка. Без дори да й отговори Лост препусна натам.

"Фукльо"
Рамада пришпори коня си и го последва.
Върнете се в началото Go down
DARTHVERENI
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 172
Местожителство : Между светлината и мрака, но по-близо до светлината
Registration date : 17.09.2008

Character sheet
Име: Сорой ( сега Лост)
Раса: Човек
Възраст: 30г.

ПисанеЗаглавие: Re: Дъждовни дни   Нед Сеп 28, 2008 5:47 pm

Докато препускаха Лост извади лъка си. Пред тях млада жена се биеше с група орки. Първата стрела се заби в рамото на един, а втората попадна в гърлото му. Грънчарят прибра лъка, извади меча и скочи на земята. Там се наведе, за да избегне един удар с брадва и заби меча си в гърдите на орка. Наложи се да го ритне, за да може да извади оръжието. Следващият му противник държеше двуръчен меч.
- Готов ли си да умреш? - попита оркът на своя език.
- Не днес - инстинктивно отвърна грънчарят на същия език.
Оркът замахна. Лост парира и използвайки силата на зеленокожия отклони удара. Двуръчния меч удари земята. Грънчарят използва възможността и отсече главата на противника си...

_________________
И миналото и бъдещето са важни, но по - важно е настоящето.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://adventurworld.niceboard.net
Гост
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Дъждовни дни   Нед Сеп 28, 2008 8:16 pm

Главата се търколи, а след нея и тялото на орка се строполи на земята. В същият момент се дочу силно ръмжене и върху друг орк връхлетя черен вълк с искрящи сини очи, който го захапа за гърлото и събори с голяма сила. Негов побратим вдигна ятаган срещу съществото, но и той загуби главата си. Отсечена от зелен меч, в ръцете на белокос елф, появил се сякаш от нищото. Вълкът пусна орка, облизвайки се доволно и сякаш кимна с глава към елфа, който от своя страна отвърна също с кимане и стисна меча с две ръце, обръщайки се към друг противник.
Върнете се в началото Go down
DARTHVERENI
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 172
Местожителство : Между светлината и мрака, но по-близо до светлината
Registration date : 17.09.2008

Character sheet
Име: Сорой ( сега Лост)
Раса: Човек
Възраст: 30г.

ПисанеЗаглавие: Re: Дъждовни дни   Пон Сеп 29, 2008 12:53 am

Лост изрита орка пред него в слабините. Онзи измуча нещо нечленоразделно, изпусна ятагана и се хвана за удареното място. Естествено грънчарят се възползва и на бърза ръка го скъси с една глава. После се изправи пред други двама, които се разделиха, опитвайки да го нападнат от две страни. Лост замахна към десния, но в последния момент скочи към другия и го промуши в стомаха. След това се зае и с другия си противник. Трябваше му около минута, за да убие и него.
Грънчарят се огледа за друг противник, но нямаше такива. ..

_________________
И миналото и бъдещето са важни, но по - важно е настоящето.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://adventurworld.niceboard.net
Гост
Гост



ПисанеЗаглавие: Re: Дъждовни дни   Пон Сеп 29, 2008 3:57 pm

Междувременно Рамада също не си беше губила времето. Докато орките се размятаха насам-натам и нападаха Лост и жената, тя се насочи към гората. Знаеше, че повечето отряди си имат авангард и можеше останалата група грозници да дойде всеки момент. Скочи от коня и се провря в храсталаците. С много тихи стъпки проследи отпечатъците от орките и продължи още по-навътре. Изведнъж чу шум и се скри зад едно дърво.
- По дяволите, дръж го бе, вонещица такава! - извика някой.
Последва писък, след това вик на агония и отново тишина. Принцесата реши да надникне и се подаде съвсем малко. Клоните на един храст и един камък й пречеха. Тя се подаде още малко и се повдигна на пръсти. Внезапно покрай лицето й изсвистя кама и тя залегна. Чу се силен рев и нещо се насочи към нея. Рамада скочи от мястото си и извади меча си, за да се защити. Направи няколко бързи крачки напред, за да види срещу какво се изправя и кръвта й се смрази. Беше чувала приказки (от най-страшните), където полудели тролове, които са били кръстосани с минотаври убиват добрите герои. Е, точно това имаше пред себе си тя. Огромното същество беше високо цели 3 метра, нещо доста необичайно.

"Вероятно има намесена черна магия"
Вратът, ръцете и краката на троло-гиганта бяха целите в мускули, които ясно си личаха под грубо скроената дреха. Носеше само дълга вълнена блуза, препаска и кожени ботуши. За оръжие държеше брадвата и косата на двамата убити елфи, които се смяташе, че трябва да го укротяват. В очите му се четеше безгранична ярост и лудост. То извика мощно и се затича към Рамада.
" Вече наистина стана напечено! "
Без да се замисли вдигна ръката си и извика :
- Ледено острие.
Чудовището беше съвсем близко и огромната ледена висулка се заби напрво в лявото му рамо. Троло-гиганта извика още по-зловещо и изпусна брадвата. Обаче не се отказа и замахна с косата към принцесата. Тя видгна високо мечът си и парира удара. Само, че чудовището беше доста по-силно и когато замахна отново я отхвърли на няколко метра в близките храсти. Рамада се надигна бавно, защото приземяването беше доста болезнено. Троло-гиганта се затича към нея. Тя приклекна в храстите и изчезна от полезрението му. Съществото се ядоса още повече и измуча едва разбираемо на оркски :
- Аз тебе убие! Ти не може мен се крие !
Обаче принцесата не си правеше планове да умира. Тя се беше снишила близо зо краката на съществото, което от ярост беше влязло в храстите и тършуваше ня мястото, където за последно беше видял принцесата. Момичето се подсмихна едва-едва при глупостта на чудовището и замахна бързо към левия му крак, после към десния. Зейнаха две огромни рани, при което троло-гиганта падна на земята. Рамада бързо се изправи и прескочи остирието на косата, което премина точно на мястото, където беше стояла преди малко. Съществото изрева яростно и се опита да стане, но не можа. Тогава принцесата го нападна фронтално. То парира удара с острието на косата. Рамада чакаше това. Без да се бави пусна оръжитео си и се подпря на главата на троло-гиганта. Направи бързо прескачане и се озова с гръб към него. Извади късият меч, който винаги беше с нея за всеки случай и го заби във врата на съществото. То изквича от ужас и се хвана за раненото място. Без жалост Рамада го заобиколи и заби меча си в гърлото му. Бликна струя кръв, която едва не я опръска.
Принцесата се наведе и взе меча си, който беше паднал наблизо. Тръгна обратно по следите си и скоро се върна на мястото, където беше оставила биещите се с орките. Сега всички гнусни зеленокожи бяха "леко" умъртвени и плуваха в собствената си кръв.
- Да не се изплаши? - подкачи я Лост. Все пак не се беше вяснала през цялото време на битката.
- Едва ли. - тя се усмихна. - Можеш да идеш малко навътре в гората, за да провериш колко много съм била уплашена.
Тя се насочи към коня си, който спокойно пасеше трева наблизо.
Върнете се в началото Go down
DARTHVERENI
Admin
Admin
avatar

Брой мнения : 172
Местожителство : Между светлината и мрака, но по-близо до светлината
Registration date : 17.09.2008

Character sheet
Име: Сорой ( сега Лост)
Раса: Човек
Възраст: 30г.

ПисанеЗаглавие: Re: Дъждовни дни   Пон Сеп 29, 2008 4:31 pm

Лост навлезе в храстите и успя да намери трупа на троломинотавъра. Огледа трупа, не помнеше да е виждал подобно нещо преди. Грънчарят удоволетвори малката си нужда и се върна при другите. Приближи Рамада и попита:
- Какво е онова чудо в храстите?
- Хибрид между трол и минотавър - отвърна тя
- Аха. Можеш ли да ми направиш услуга? Казвай ми по нещо на всеки език, който знаеш.

_________________
И миналото и бъдещето са важни, но по - важно е настоящето.
Върнете се в началото Go down
Вижте профила на потребителя http://adventurworld.niceboard.net
Sponsored content




ПисанеЗаглавие: Re: Дъждовни дни   

Върнете се в началото Go down
 
Дъждовни дни
Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото 
Страница 1 от 4Иди на страница : 1, 2, 3, 4  Next

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
UGER :: Земите на Угер :: Хора, феи, вампири :: Кралството на хората-
Идете на: